«اللَّهُمَّ إِنِّي عَبْدُكَ ابْنُ عَبْدِكَ ابْنُ أَمَتِكَ نَاصِيَتِي بِيَدِكَ مَاضٍ فِيَّ حُكْمُكَ عَدْلٌ فِيَّ قَضَاؤُكَ، أَسْأَلُكَ بِكُلِّ اسْمٍ هُوَ لَكَ سَمَّيْتَ بِهِ نَفْسَكَ أَوْ أَنْزَلْتَهُ فِي كِتَابِكَ أَوْ عَلَّمْتَهُ أَحَدًا مِنْ خَلْقِكَ أَوِ اسْتَأْثَرْتَ بِهِ فِي عِلْمِ الْغَيْبِ عِنْدَكَ أَنْ تَجْعَلَ الْقُرْآنَ رَبِيعَ قَلْبِي وَنُورَ صَدْري وَجِلَاءَ حُزْنِي وَذَهَابَ هَمِّي»
{وهو دعاء الهم والحزن}
Allahuma inni abduka ibn abdika ibn amatika nassiati bi iedika, madin fia hukmuka, adlun fia qadda-uka as-aluka bikulli ismin hua laka sameita bihi nafsaka au anzaltahu fi kitabika, au alamtahu ahadan min khalqika au ista-atharta bihi fi ilmil gaibi indaka an taja-al qurana rabia qalbi, ua nuura bassari ua jala-al huzni ua dhahabi hami
О, Аллах, аз съм твоят роб и син на твоя роб и син на твоята робиня. Челото ми е във Вашата ръка (т.е. вие имате контрол над мен). Вашето Съждение върху мен е гарантирано и Вашето постановление относно мен е справедливо. Моля Те с всяко Име, с което Ти се наименува, разкри в Книгата си, научи някого от Твоето творение или запази за Себе Си в знанието на невидимото, което е с Теб, да направиш Корана пролетта на сърцето ми , и светлината на гърдите ми, банишърът на тъгата ми и облекчителят на страданието ми.
Това е молба за притеснения и тъга